На ***

Не питай ме защо посред забава

От черни мисли често съм терзан,

Защо на всичко мрачен взор отправям,

Защо не ми е мил живота-сън!

Душата ми останала без сила

Деня загърби и потъна в мрак.

Днес никого не назовавам „мила“ -

Обичалият не обиква пак.

Щастлив си бил, но няма вечно щастие,

За кратко ни спохожда любовта.

От младостта, от негата, от страстите

Униние остава и тъга...

Превод от руски: К. Костадинов

К ***

Не спрашивай, зачем унылой думой

Среди забав я часто омрачен,

Зачем на все подъемлю взор угрюмый

Зачем не мил мне сладкой жизни сон:

Не спрашивай, зачем душой остылой

Я разлюбил веселую любовь

И никого не называю милой -

Кто раз любил, уж не полюбит вновь:

Кто счастье знал, уж не узнает счастья,

На краткий миг блаженство нам дано:

От юности, от нег и сладострастья

Останется уныние одно...

А. С. Пушкин