Реплика по „Песень о собаке“ на Сергей Есенин

Сутринта се окучи -

седем малки роди,

като нея златисти,

но със бели гърди.

Със любов ги облиза,

приласка ги със гръд.

От снега ги предпази,

сладко гушнати спят.

Вечерта щом настъпи

пред стопанина тя

горделиво пристъпи

радостно заскимтя.

Махмурлията селянин,

сякаш не я видял,

седемте малки кученца

бързо пъхна в чувал.

И след него през преспите

до реката тя спря.

Дълго, дълго поглеждаше

трепналата вода...

А когато над къщите

тънък сърп засия

тя нагоре погледна

свойте рожби видя.

После мракът се спусна,

сърпът златен се скри...

А в очите и` гаснеха

седем златни звезди...

К.Костадинов