Прочетен: 3942 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2011 23:32
Виждам края на един ден- моя ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни ме подканват да се погрижа за млякото , събрано през деня в напращелите вимета на кози и крави. Връщам се, ведрата са пълни с ухаещо на треви мляко. Старата ми майчица го прецежда и разпределя - за сирене, за кисело мляко, за катък, за котките. Има за нас, има и за всички, които чакат и се облизват.
Притъмнява. Сядам под старата круша, чакам слънцето съвсем да потъне, нейде зад запустелия двор на съседа, отдавна дезертирал оттук.
Красиво и тъжно е. Това май съм го виждал вече. И мисля си, че всичко се повтаря.
И си спомням думите на Аксел Мунте, когото малко хора знаят днес:
"Бях мъртъв и не го съзнавах."
Поръчваш мляко, получаваш пясък: Как да ...
Истината за млечните продукти
Поздрави.
Валя
Поздрави!
Поздрави!
Да , живи сме. Но внезапно в мен през тази меланхолична вечер
изплуваха думите на Аксел Мунте от неговата "Легенда за Сан Микеле"
и те ми прозвучаха в унисон с моите усещания тогава. Пък нали уж божем сме
писатели.
Благодаря ти за хубавия коментар и искам да ти кажа, че ме възхищават твоите
прекрасни емоционални творения.
Поздрави!
Аксел Мунте, големият хуманист...
Плавах,и случи се, хвърлихме котва в Неапол...посетих дома му на остров КАпри, подарен от шведската кралица...къщата с трите маймунки...свързани със стара легенда за сфинкса...донесох мирта и т.н.
Много добре върза мислите му с твоя поглед върху нещата от живота...
Прохладен ден, планинарю и ловецо и рибарю хе хе...спирам се вече.
Док :)
На една струна са настроени душите ни и това ме прави щастлив.
Хубав ден, там на брега!
Поздрави!
Да , живи сме. Но внезапно в мен през тази меланхолична вечер
изплуваха думите на Аксел Мунте от неговата "Легенда за Сан Микеле"
и те ми прозвучаха в унисон с моите усещания тогава. Пък нали уж божем сме
писатели.
Благодаря ти за хубавия коментар и искам да ти кажа, че ме възхищават твоите
прекрасни емоционални творения.
Поздрави!
Но хрърлих поглед на анотацията и и мисля, че разбирам думите ти.....Има такива вечери, в които се завръщат спомените ни и знаем, че тези след нас няма да изпитат точно същото, защото няма да ги има моментите от нашето минало.....
Но затова пък пред нас е бъдещето /ще кажа аз като един вечен оптимист ;)/ и трябва да се насладим на всеки миг от него, защото не знаем колко ни остава тук....
п. с. Благодаря ти за изразеното мнение за нещата вмоя блог.
С благодарност за тези чудни мигове покой, Костадине!
Хубава вечер!
Поздрави, Ива!
Радвам ме твоя коментар.
Поздрави!