„В градината тиха, в среднощния час

със свойта китара пак пея ти аз.

В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?

Стани, събуди се, при мене ела!

Нощта за любов е, а не е за сън -

чуй страстно зове те китарният звън!”

 

В градината тиха, всред нощния мрак

девойка пристигна при рицаря драг.

Замлъкна китарният звън отведнъж

и спря се дъхът на щастливия мъж,

в ушите му ангел небесен запя,

в сърцето му лудо кръвта закипя...

 

А горе луната зад облак се скри,

целувката нежна за да не смути.

 

 

К.Костадинов

за хубавия стихо-романс, Коста!

Радвам се, че цениш отминалата романтика!

Светла вечер, приятелю далечни!

Види се и ти си ценител на нежните романси, което не ме учудва.
А Марин Тачков ще помоля да сътвори музика, дано не ми откаже.
Дай и ти едно рамо!
Хубава вечер, приятелю!