На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче.Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинския лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях виждал сълзи в изумрудените очи на убита сърна, бях чувал писък на прострелян заек... Не, само грозния глиган беше моя ловен обект....
Тогава имах и дворно куче, порода „кучемарка“, ама куче и артисва! Казваше се Шишман. Истински стопанин – пазач на двора беше Шишман. Спокоен бях когато ме нямаше – знаех, че ни крадец, ни животно ще влязат в двора ми. Малкото кученце кръстих Мурад за баланс между етническите елементи в българската история. Знаете за цар Иван Шишман и султан Мурад, нали се бяха сродили – султана имаше за жена Кера – Тамара, сестрата на царя ни.
И тъй, за година и половина възпитание и безброй излети в гората, направих от Мурад превъзходно гонче.Лъскава черна гладка козина, тъмнокафяви крака и гърди, елегантно тяло, умен поглед на кадифените очи, светкавична бързина при гонитба – всичко това извикваше възхитата и завистта на другите ловци– кучкари. Осем щастливи години ловувахме с Мурад, а Шишман пазеше двора ни. Но всичко тече, всичко се променя – остаря Шишман и дойде ден, когато ни напусна и се пресели в кучешкия рай.Реших да си взема ново куче-пазач. Тъй се случи, че не едно, а две взех – брат и сестра, кученца на пет месеца. Мелези – от майка кавказка овчарка и баща , едро, бяло старопланинско овчарско куче. Шахан и Яна, така ги кръстих, едри, бели, рунтави като мериносови овце кучета и досега са с мен и радват дните ми. И отново потекоха щастливи дни – ние с Мурад на лов, Шахан и Яна пазачи на двора. Но.... не можеш два пъти да се потопиш в една и съща река, всичко тече, всичко се променя...
Промених се и аз – в краката ми олово почна да тежи, сутрин не ми се ставаше рано, пропусках все повече и повече ловни излети. И не е чудно, чукнах незабелязано шейсетте. Мурад ме гледаше с укор и сприхаво лаеше, когато чуваше рано сутрин шума на събиращите се ловци и кучета, а ние оставахме в село. А аз сякаш се наситих на смърт в гората, макар и само на глиганска смърт. Мирни разходки в гората с трите кучета замениха за мен лова. И тук се появи конфликта ми с Мурад. Като бесен хвърчеше той из гората и увличаше със себе си Шахан и Яна. Надалеч от мен ги водеше Мурад, а после ги изоставяше, връщаше се сам при мен, а тях по-тромавите часове наред ги търсех из гората.
И ето хрумна ми, че Мурад ще развали моите кучета – пазачи. Реших, че е по-добре да го дам на някой млад ловец – и Мурад ще е щастлив да ловува, и аз ще бъда спокоен за Шахан и Яна. Не вървеше обаче на някой от моите съселяни – ловци да го дам, по-далече трябваше да е. Имах познат млад ловец на петдесетина километра от село И един ден с Мурад в колата потеглих натам. Пристигнахме при приятеля, видяхме се, разговорихме се, но три гончета вече имаше в двора му, отказа се от Мурад. Тръгнахме си обратно. След няколко километра спрях да долея антифриз в двигателя.Пуснах Мурад да се разходи докато се занимавам с колата. Наблизо играеха две селски кучета. Мурад с присъщото си любопитство се доближи до тях размахвайки опашка, сигнал,че идва с добри намерения. Беше приет с любезност от събратята си. Започнаха оживен кучешки разговор.
И тогава ми хрумна - „ живей свободно, приятелю Мурад! И за теб, и за мен ще е по-добре.“ Качих се в колата и дадох газ. Гледах в огледалото за обратно виждане. Мурад зае ловна стойка, продължително изгледа как се отдалечавам от него и сякаш затихна като паметник. Отклоних поглед от огледалото, за да не катастрофирам. Така го запомних – гледаше с някакъв невярващ поглед...
Оттогава минаха две години. Често вечер си спомням този невярващ кадифен поглед на Мурад. И почвам да си мисля – предателство ли извърших, дали чувства животното болка, когато го изоставят. Разказах на отец Николай от нашата черква и го питам - „Отче, грях ли извърших към мойто куче?“ А попът ми вика - „Не се кахъри, нямаме грях към безсловесните твари. Ако за такава като твоята постъпка господ държи сметка, какво да кажем за това, че ръцете и устите ни са потънали в кръвта на тези безсловесни твари – нали тяхна плът ядем. Ако е грях, то всички човеци сме за ада тогава. Успокой душата си, чадо!“
Така ми говори отеца ама вечер, като си легна, постелята все ми боде, „убива“ ми и все я намествам, ама разбирам, че не отвън, а отвътре в сърцето ми „убива“. И все виждам оня кадифян учуден кучешки поглед. И пак се питам – предателство ли извърших, грях ли сторих, Боже?........
............................................................................................................................................................
Къде си, Мурад? Къде си, мое куче?!...
Съжалявам, но не мога да Ви пожелая "Лек ден!". Прекалено лицемерно ще е.
Валя
Направил си,каквото си преценил за правилно,не си го направил от зла душа.
Сигурна съм ,че Мурад ти е простил и е бил щастлив!
Успокой сърцето си,простено ти е! :)
Съжалявам, но не мога да Ви пожелая "Лек ден!". Прекалено лицемерно ще е.
Тежки думи ми каза, но ти благодаря, защото и аз мисля като теб!
Лек ден, мила Ани!
Валя
Много добра си към мен, приятелко!
Направил си,каквото си преценил за правилно,не си го направил от зла душа.
Сигурна съм ,че Мурад ти е простил и е бил щастлив!
Успокой сърцето си,простено ти е! :)
Добра Вещица си ти, приятелко!
Поздрави!
Благодаря ти, че си до мен!
"Ще му мине, като на куче."
Поздрави1
Благодаря ти, че си до мен!
Аз също ти благодаря за подкрепата, ти знаеш.....