Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2011 02:58 - Грях
Автор: chergligan Категория: Изкуство   
Прочетен: 4443 Коментари: 13 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.

Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче.Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинския лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях виждал сълзи в изумрудените очи на убита сърна, бях чувал писък на прострелян заек... Не, само грозния глиган беше моя ловен обект....

Тогава имах и дворно куче, порода „кучемарка“, ама куче и артисва! Казваше се Шишман. Истински стопанин – пазач на двора беше Шишман. Спокоен бях когато ме нямаше – знаех, че ни крадец, ни животно ще влязат в двора ми. Малкото кученце кръстих Мурад за баланс между етническите елементи в българската история. Знаете за цар Иван Шишман и султан Мурад, нали се бяха сродили – султана имаше за жена Кера – Тамара, сестрата на царя ни.
  И тъй, за година и половина възпитание и безброй излети в гората, направих от Мурад превъзходно гонче.Лъскава черна гладка козина, тъмнокафяви крака и гърди, елегантно тяло, умен поглед на кадифените очи, светкавична бързина при гонитба – всичко това извикваше възхитата и завистта на другите ловци– кучкари. Осем щастливи години ловувахме с Мурад, а Шишман пазеше двора ни. Но всичко тече, всичко се променя – остаря Шишман и дойде ден, когато ни напусна и се пресели в кучешкия рай.Реших да си взема ново куче-пазач. Тъй се случи, че не едно, а две взех – брат и сестра, кученца на пет месеца. Мелези – от майка кавказка овчарка и баща , едро, бяло старопланинско овчарско куче. Шахан и Яна, така ги кръстих, едри, бели, рунтави като мериносови овце кучета и досега са с мен и радват дните ми. И отново потекоха щастливи дни – ние с Мурад на лов, Шахан и Яна пазачи на двора. Но.... не можеш два пъти да се потопиш в една и съща река, всичко тече, всичко се променя...
 Промених се и аз – в краката ми олово почна да тежи, сутрин не ми се ставаше рано, пропусках все повече и повече ловни излети. И не е чудно, чукнах незабелязано шейсетте. Мурад ме гледаше с укор и сприхаво лаеше, когато чуваше рано сутрин шума на събиращите се ловци и кучета, а ние оставахме в село. А аз сякаш се наситих на смърт в гората, макар и само на глиганска смърт. Мирни разходки в гората с трите кучета замениха за мен лова. И тук се появи конфликта ми с Мурад. Като бесен хвърчеше той из гората и увличаше със себе си Шахан и Яна. Надалеч от мен ги водеше Мурад, а после ги изоставяше, връщаше се сам при мен, а тях по-тромавите часове наред ги търсех из гората.
 И ето хрумна ми, че Мурад ще развали моите кучета – пазачи. Реших, че е по-добре да го дам на някой млад ловец – и Мурад ще е щастлив да ловува, и аз ще бъда спокоен за Шахан и Яна. Не вървеше обаче на някой от моите съселяни – ловци да го дам, по-далече трябваше да е. Имах познат млад ловец на петдесетина километра от село И един ден с Мурад в колата потеглих натам. Пристигнахме при приятеля, видяхме се, разговорихме се, но три гончета вече имаше в двора му, отказа се от Мурад. Тръгнахме си обратно. След няколко километра спрях да долея антифриз в двигателя.Пуснах Мурад да се разходи докато се занимавам с колата. Наблизо играеха две селски кучета. Мурад с присъщото си любопитство се доближи до тях размахвайки опашка, сигнал,че идва с добри намерения. Беше приет с любезност от събратята си. Започнаха оживен кучешки разговор.
И тогава ми хрумна - „ живей свободно, приятелю Мурад! И за теб, и за мен ще е по-добре.“ Качих се в колата и дадох газ. Гледах в огледалото за обратно виждане. Мурад зае ловна стойка, продължително изгледа как се отдалечавам от него и сякаш затихна като паметник. Отклоних поглед от огледалото, за да не катастрофирам. Така го запомних – гледаше с някакъв невярващ поглед...

Оттогава минаха две години. Често вечер си спомням този невярващ кадифен поглед на Мурад. И почвам да си мисля – предателство ли извърших, дали чувства животното болка, когато го изоставят. Разказах на отец Николай от нашата черква и го питам - „Отче, грях ли извърших към мойто куче?“ А попът ми вика - „Не се кахъри, нямаме грях към безсловесните твари. Ако за такава като твоята постъпка господ държи сметка, какво да кажем за това, че ръцете и устите ни са потънали в кръвта на тези безсловесни твари – нали тяхна плът ядем. Ако е грях, то всички човеци сме за ада тогава. Успокой душата си, чадо!“

Така ми говори отеца ама вечер, като си легна, постелята все ми боде, „убива“ ми и все я намествам, ама разбирам, че не отвън, а отвътре в сърцето ми „убива“. И все виждам оня кадифян учуден кучешки поглед. И пак се питам – предателство ли извърших, грях ли сторих, Боже?........

............................................................................................................................................................

Къде си, Мурад? Къде си, мое куче?!...



Тагове:   куче,   грях,


Гласувай:
6



1. zabavnata - Написаното ме натъжи
24.11.2011 06:09
В пъти по-добре е било да оставите любимото си куче в добри ръце, при грижовен стопанин. Понякога това отнема време... Винаги ще помните Мурад и ще ви тежи на съвестта, ако му се е случило нещо лошо.
Съжалявам, но не мога да Ви пожелая "Лек ден!". Прекалено лицемерно ще е.
цитирай
2. yotovava - Мисля си, че Мурад те е разбрал и простил отдавна
24.11.2011 07:05
- поне аз такива наблюдения имам от моите котета - също така съм се привързвала, а после съм ги раздавала.

Валя
цитирай
3. goby3 - :)
24.11.2011 08:11
Няма безгрешни хора,всеки носи някой и друг грях на съвестта си,да му убива...
Направил си,каквото си преценил за правилно,не си го направил от зла душа.
Сигурна съм ,че Мурад ти е простил и е бил щастлив!
Успокой сърцето си,простено ти е! :)
цитирай
4. chergligan - В пъти по-добре е било да оставите ...
24.11.2011 12:15
zabavnata написа:
В пъти по-добре е било да оставите любимото си куче в добри ръце, при грижовен стопанин. Понякога това отнема време... Винаги ще помните Мурад и ще ви тежи на съвестта, ако му се е случило нещо лошо.
Съжалявам, но не мога да Ви пожелая "Лек ден!". Прекалено лицемерно ще е.

Тежки думи ми каза, но ти благодаря, защото и аз мисля като теб!
Лек ден, мила Ани!
цитирай
5. chergligan - - поне аз такива наблюдения имам от ...
24.11.2011 12:17
yotovava написа:
- поне аз такива наблюдения имам от моите котета - също така съм се привързвала, а после съм ги раздавала.

Валя

Много добра си към мен, приятелко!
цитирай
6. chergligan - Няма безгрешни хора, всеки носи ...
24.11.2011 12:19
goby3 написа:
Няма безгрешни хора,всеки носи някой и друг грях на съвестта си,да му убива...
Направил си,каквото си преценил за правилно,не си го направил от зла душа.
Сигурна съм ,че Мурад ти е простил и е бил щастлив!
Успокой сърцето си,простено ти е! :)

Добра Вещица си ти, приятелко!
цитирай
7. priqtel12 - Мисля, че си сторил грях,
28.11.2011 20:49
но ти си добър човек........, а душата ще преболи. мисля, че Мурад е там някъде и знае, че въпреки всичко е важен за теб.
Поздрави!
цитирай
8. chergligan - Не аз , а ти
28.11.2011 21:14
Не аз, а ти си добър човек, Ива!
Благодаря ти, че си до мен!
цитирай
9. stix - Много хора се привързват към своите ...
29.11.2011 13:23
Много хора се привързват към своите домашни любимци така, както биха обичали човек, но трябва да разграничаваме кучешките чувства от тези, които се развиват у нас. В този ред на мисли... не терзай душата си, той не разсъждава за нещата от живота, така както ти си мислиш, приема създадената ситуация и се адаптира бързо към нея.

"Ще му мине, като на куче."
цитирай
10. chergligan - Много хора и аз сред тях
29.11.2011 13:30
Благодаря ти за утехата, може би си права, но ми се иска и той да мисли за мен както аз за него. А ти обичаш хората и това е хубаво.
Поздрави1
цитирай
11. priqtel12 - И двамата, Коста, и двамата......
04.12.2011 16:56
chergligan написа:
Не аз, а ти си добър човек, Ива!
Благодаря ти, че си до мен!


Аз също ти благодаря за подкрепата, ти знаеш.....
цитирай
12. alhimik1 - И аз мисля като Валя Йотова...не се ко сИ
15.12.2011 00:32
Драго ми беше...
цитирай
13. chergligan - Здравей, Док!
15.12.2011 23:36
Добър приятел си ти! Поздрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: chergligan
Категория: Изкуство
Прочетен: 246593
Постинги: 78
Коментари: 312
Гласове: 939
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031