„Светлина“ е името на едно селско читалище, което стои в най-светлите кътчета на паметта ми. Потомък съм на два тракийски рода – Христакиевия и Аладжовия. Роден съм в село Тракия, раснах в град Стара Загора. Всяко лято прекарвах в село при дядо Костадин и баба Злата. Родната земя на дедите ми ме викаше – за мен родината беше село Тракия. По-късно обикнах и други места, където живота ме изпрати, но село Тракия остана за мен мястото, където за първи път попаднах в един необикновен, чудесен, прекрасен свят – светът на книгите. Странно, че аз градското момче, пазаренчето, както казваха тракийци, прочетох първата си книга не в града, а в село. Не бях още ученик, но от моята по-голяма сестра бях научил буквите и сричах упорито по донесената от чичо ми книжка „Козета“. Не си спомням дали всичко от книжката по Виктор Юго разбирах, но помня, че на следващия ден добрия ми чичо донесе от селското читалище друга книжка - „Корейски народни приказки“. И досега си спомням един герой от корейския народен епос – Хон Гил Дон, големия герой, който се бори с огнените, крилати змейове, врагове на добрите хора. Тази книжка от селското читалище помня даже и с нейния мирис, с топлия й приятен аромат – миришеше ми на плодове и мляко, на рохкава пръст и цветя, на дим от разпалените привечер селски огнища и на нещо, което не можех да назова точно, но което беше много хубаво.
       Оттогава книгата стана мой много добър приятел.После четях книги и в старозагорските библиотеки, по-късно и в софийската народна библиотека „Св.св.Кирил и Методий“, купувах и събирах книги. Сега имам голяма лична библиотека с много красиви и добре подвързани томове. Но винаги си спомням с любов и носталгия за вехтичките книжки от селското читалище „Светлина“, четени всяко лято когато бях на село.
       Сега съм, както казва Данте „...на попрището жизнено в средата“ и често правя равносметки. Мисля си, че няма по-голямо и добро приятелство от приятелството на книгите.
       Колко много са книгите, които говорят така, както ти мислиш и искаш да говориш. Колко много са книгите, в които кипи такъв живот, какъвто ти искаш да живееш.
      Светът на книгите, докоснат от мен най-напред в малкото селско читалище, стана завинаги най-добрият ми приятел. Когато говоря за книгата-приятел никога нямам предвид конкретен автор или точно определена книга. И сега няма да спомена името на никой писател, не в това е същността на нещата за които говоря.Големи, безсмъртни автори няма да споменавам. И без моето мнение те са си велики. Аз искам да говоря за величието на книгата като творение на човешкия гений, безименната, неназована точно книга. Онази книга, която носи аромата на детството, на прехласването пред чудния свят, който за първи път се открива пред впечатлителната и чиста душа на детето, бяла като неизписан лист, с трепет чакащ да бъде изпълнен с чудните слова, сътворяващи като бог един нов свят.
     Онази книга, която ни въвлича в чудни приключения и пътешествия и която заедно с нас се влюбва и страда в юношеската ни възраст. 
     Онази книга, която в зряла възраст ни разкрива едни нови тайни на живота – не така празнично красиви и блестящи, но все така интересни и желани.
     Онази книга, която болезнено, но сладко ни шепне, когато преминем върха на хълма в своя живот и тръгнем надолу и натам, където залязва всичко – и слънцето, и човека.
     Благословен да бъде този свят на книгите! Без тях живота би бил още по-жесток, отколкото е днес.
     Благословени да са книгите и тези, които ги създават!

че поддържаш огъня на словото жив!
Поздрав
Валя

Не само на книгите, изобщо, на словото, както казва адашката ми!Сега малко четат.И аз се усещам, че почти не чета книги, все в интернет търся това, което ме интересува.А голямата домашна бибилиотека преместихме на вилата.
Четях от съвсем малка, като теб.И знаеш ли пък мен кой ме научи?!Прабаба ми, рускиня, от руснаците - белогвардейци.Когато ходехме на гости с баща ми, сядах и затаявях дъх.Тя ми четеше винаги, най - хубавите приказки.А очите и излъчваха толкова топлина...невероятна жена беше, и много красива, въпреки годините.Почина на 103 години, с два млечни зъба.
Ех, как ме накара да се върна много, много назад...:-)))

Привет!

Благодаря ти, Валя, за благослова!
Поздрави!

Хубаво е да се върнеш назад и да си спомниш
нещо красиво, нали Валя!?

Благодаря ти, че ме разбираш!
Сърдечен поздрав!

спомените ми оживя малкото селско читалище и моят дядо, който вече не е между живите, но в моите спомени той е човекът, който ме научи да чета още преди да тръгна на училище и който ми носеше книжки от това същото читалище.....за мен то беше като храм, влизах вътре с такова благоговение....Затова я има любовта ми към книгата и днес, и днес тя е мой приятел и съмишленик.
Въпреки века на технологиите и наличието на ел. книги, и днес за мен е удоволствие да се усамотя в градината с хубава книга, забравяйки всичко наоколо си или в тъжен дъждовен ден да се свия някъде в стаята и да чета.
Ще завърша с твоите думи: "Благословен да бъде този свят на книгите! Без тях живота би бил още по-жесток, отколкото е днес.
Благословени да са книгите и тези, които ги създават! "

Виждаш ли колко общи преживявания имаме, макар и да сме различни.
Затова и сме приятели, нали?

Душите са намерили сродното!