За ракията казват, че е най-българското питие. Кой знае обаче кога и как започва нейната история? Дали когато се е създавала българската държава или през Възраждането, когато след няколко века тъмнина дълбока, отново се появява името на българския род, на България? Кой знае?...
Или може би, по-вероятно е тя да започва в онези тъмни години между 1396 и 1762 г
дина (падането под турско и Паисиевата история), когато земята ни е мъртва, поробена земя. Без човешки имена, без история. Когато има само безправна рая, роби. Роби, които се раждат, живеят и умират в тъмнина. И все се раждат и поддържат съществуването на рода си. В оная студена тъмнина на роба е било нужно по-силно питие от виното на траките, от прабългарския кумис, от славянската медовина.
И това по-силно питие, различно от весело искрящото вино, от тръпчивия кумис и от сладко упойващата медовина, ще се появи. Ще се появи ракията – изцедена и концентрирана от виното, така както човешките чувства са най-концентрирани точно в най-тежките и мрачни години. Ще се появи ракията, за да кара българина да плаче и да пее, да страда и да се весели, да умира и да живее...
По-силно питие – да го повдигне, когато е паднал от робския труд, да го кара да пее, когато е убит от мъка. В такива тежки години оцеляват само силните мъже. А силните мъже пият силни питиета, за да се проверят – ще издържат или не!
Издържал е българинът, издържала е проверката на времето и ракията. И е останала, и е силна като силните мъже!
Поздрав
Валя
Поздрав
Валя
Благодаря за добрата дума, приятелко!
Аз не съм пияница, но съм свидетел и застъпник на
добрата роля на умереното пиене "в рамките на закона"
Сърдечен поздрав, Валя!
Радвам се, че някой се е сетил да опише нашата си ракийка.Браво chergligan!Айде наздраве тогава...щото по тази логика, и аз съм силна...Жена?!;-))))))
Радвам се, че някой се е сетил да опише нашата си ракийка.Браво chergligan!Айде наздраве тогава...щото по тази логика, и аз съм силна...Жена?!;-))))))
Ти си и силна, и жена!
Наздраве и остани все такава каквато те познавам и харесвам!
Ракията и словото вървят заедно.
Или както казва моят дупнишки приятел, Кирил Пенев: "Ракията не е опасна, опасни сме ние, а най-опасно е когато нема ракия!
Поздрави.
Благодаря ти и наздраве!
Ракията и словото вървят заедно.
Или както казва моят дупнишки приятел, Кирил Пенев: "Ракията не е опасна, опасни сме ние, а най-опасно е когато нема ракия!
Поздрави.
Хубаво си е нашето питие! Наздраве!
...........
До тук/чета постингите от последен към първи/ само с тази бяла смърт... хич не съм съгласна :( - смъртта не е красива. Тя е дупка, празнота.
...........
До тук/чета постингите от последен към първи/ само с тази бяла смърт... хич не съм съгласна :( - смъртта не е красива. Тя е дупка, празнота.
Смъртта е част от живота на всеки един от нас, смъртните.
Според мен, по тази причина не трябва да се ужасяваме от нея
и да я намираме за грозна. Тя е и естествено необходима - представи
си ужаса без нея!
Да се радваме все пак на това, което е преди великото мълчание!