Жеко Христов е роден през 1935 г. в село Тракия, Ст.Загорско.
    Почина през 2003 година в Стара Загора.
    Ето няколко негови стихове.


                                ***

                 Най-малко съм писал за тези,
                 които най-много обичам.

                 Мълчал съм над скъпи ковчези...

                 Оставал съм после самичък,
                 приклещил главата си с длани -
                 изгубил
                 представа за време.

                 О, лесно за чуждите рани
                 се пишат големи поеми.



                   ОБЯСНЯВАМ ТЪГАТА СИ

                Внезапрна и мъчителна тъга.
                Тя може би е вкоренена в мене
                Не съм я викал никога...Сега
                например, ето го дръвче зелено -
                лъщят и пеят младите листа...
                Не знам дали ги чувате,
                но някой ден ще дойде есента
                и те ще затъгуват...

                Но някй ден- далечен...Не сега.
                Дръвчето ще замята голо върше...

                Ах, знам ли, може би това
                по-бързо в мене се извършва.



                      ЖИТЕЛ НА НОЩТА

                Все недовършени къщи сънувам,
                а майсторът все съм им аз...
                Събуждам се - прашни сандали обувам
                и тръгвам, и търся ... оставам без глас.

                Но няма ги къщите, няма ме мене...
                По-друг съм в съня си , по-друг -
                и къщите други...С очи замъглени
                в нощта се завръщам. Не ща да съм тук.



                            АНТОНИЯ

                  Зюмбюлена клонка се кърши
                   под капчица
                   бяла роса.

                   Антония, детството свърши.
                   Чета го по твойта коса,
                    по удара на двете ни чаши,
                    поставени чинно 

                     до хляба и бучката сол
                     във дългите вечери наши.
                     И по разстоянието го чета -
                     от твоя до моя стол,

                     от твойто до мойто чело
                     и по песента
                     на нашето легло...
                     Антония, детството свърши.

                     Под капчица          
                     бяла роса
                     зюмбюлена клонка се кърши.



                              КНИГИ

                      Отдалечих те,
                      за да ги създам
      
                       Сега ела и скъсай
                       жалките ми книги!

                       Не са ми те донесли
                       и половината от радостта
                       на твоята усмивка,

                       под чиято светлина
                       сърцето си окъсано закърпвах...

Сега го откривам и съм страшно впечатлена!Благодаря ти, че ми показа пътеката към този прекрасен поет!Виж какво откривам!
http://www.rodina-bg.org/index.php?option=com_hotproperty&task=viewagent&id=16&Itemid=99999999
КОГАТО СЯДАМ СТИХОВЕ ДА ПИША

Когато сядам стихове да пиша,
със страх се доближавам
до молива.

Пред чакащата празнота
на листа
сърцето ми се свива.

Нима от мене повече
е знаело сирачето,
когато развълнувано
за първи път до ралото застава
сред нива буренясала.

И плаче, и оре.
И плаче, и засява.

Като мене.

НОЩ

Какво е станало с петлите?
Защо не свършва тая нощ?
И тия сенки по стените!
И всяка е надвесен нож!

Не съм храбрец. И листът ми трепери
със недописания още стих...
Омраза ли, любов ли не премерих?
Спасителната дума не открих...

От покрива ми пада керемида.
И кой ли е среднощния ми гост?
Затварям си очите, за да видя,
разбойник ли или Христос?

"Приятелю, защо с такава сопа си дошъл?
Та аз съм се разкрил като зеница!
Ако поискаш,
би могъл
да ме убиеш
даже и с карфица..."

Жеко Христов

Аз цитирах малко, ти си намерила още.
В ГУГЪЛ на името Жеко Христов излизат всичките му 10 стихосбирки и 1 посмъртна
На мен лично този човек ми липсва до болка.

Сигурно липсва и на още много хора!Нека е вечна паметта му и стиховете му да се четат и да останат в класиката на нашата поезия!

Радвам се приятелю, че си открил милия на сърцето ми Жеко Христов!
Бъди здрав!

Сигурен съм, че щяхте да си допаднете , мила Усмивке.

че ни направи съпричастни.
Валя

Мила Валя,
отдавна те зная, отдавна си с мен.
Позволи ми да те наричам "приятелко"!

Прекрасни стихове !

Щастлив съм, че тази поезия те е докоснала.
Бъди жив и здрав!

Харесаха ми.....човешки са....докосват душата.
Благодаря!

С неговата смърт светът обедня с нещо, а аз обеднях много.

роднина, както разбрах от летописа, а и приятел вероятно....

Лека нощ!

благодаря за споделеното... на Жеко Христов дължа възпитанието в търпение и труд, първата и необяснима любов към поезията, детските трепети, копнежите, които други никога нямаше да изпитат, бях един от малкото ученици, които посещавахме кръжока му в къщата на Веселин Ханчев... хубави спомени, един прекрасен и благ човек, поклон...