Постинг
29.09.2010 17:18 -
Глиган
Автор: chergligan
Категория: Изкуство
Прочетен: 2422 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2010 20:32
Прочетен: 2422 Коментари: 7 Гласове:
3
Последна промяна: 08.10.2010 20:32
Той е грозен.Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч,а точно него-глигана.Еленът е красив с пищно разклонените си рога,сърната плаче,заекът пищи...Не,не!Само глиган-той,грозния,само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъсто сплетените шубраци.Лаят на кучетата се отдалечава надясно,далеч от него.Докато разгръща бодливите храсти,той си мисли:"Пак нищо няма.Кога и аз ще имам своето ловно кръщение.Ех,защо не ми се падне и на мен да срещна сюрия диви прасета!"
След храстите се открива малка полянка.И там-десетина от мечтаните преди малко диви прасета.Младият ловец едва не припада от вълнение.Обзема го обяснимото суетене,присъщо на всеки новак.Къде трябваше първо да се стреля?Във водачката,в най-едрите екземпляри или в едногодишните приплоди?Пушката потрепва в ръцете му.На мушката й застава глиганска глава с глиги,които по ловните книги отговарят на десетинагодишен нерез.Главата му е вдигната високо,почти на Василовия ръст-мъжкарят е в любовна игра с женската и точно в момента я покрива.
Изстрелът попада зад дясното й ухо.Тя подгъва крака и се свлича на земята.Големият едър глиган изхвърля сетния порив на дивата си любов във въздуха и се обръща натам,откъдето се стреля.Вторият изстрел е неточен.Докато ловецът презарежда,глиганът грухти и обикаля около застреляната женска.Нови два изстрела-той продължава своя кръг около мъртвата.Приближават се съседните ловци от пусията.Стрелят,стрелят...А глиганът все обикаля около простреляната,брани я и сякаш я чака да стане.
Колко време продължава стрелбата,Васил не може да определи.Струва му се ,че тя е започнала отдавна и че никога няма да свърши.
Едно точно изстреляно бренеке събаря глигана.Едрото му,двеста и петдесет килограмово туловище закрива напълно тялото на убитата женска.
Ловът е сполучлив.Над четиристотин килограма месо лежат на малката полянка и очакват ножовете на ловците.А те все още се помайват и не започват дрането на дивеча.Васил е седнал на повален бор и пуши цигара.В небето над него бавно плуват два бели облака...
Васил се промъква през гъсто сплетените шубраци.Лаят на кучетата се отдалечава надясно,далеч от него.Докато разгръща бодливите храсти,той си мисли:"Пак нищо няма.Кога и аз ще имам своето ловно кръщение.Ех,защо не ми се падне и на мен да срещна сюрия диви прасета!"
След храстите се открива малка полянка.И там-десетина от мечтаните преди малко диви прасета.Младият ловец едва не припада от вълнение.Обзема го обяснимото суетене,присъщо на всеки новак.Къде трябваше първо да се стреля?Във водачката,в най-едрите екземпляри или в едногодишните приплоди?Пушката потрепва в ръцете му.На мушката й застава глиганска глава с глиги,които по ловните книги отговарят на десетинагодишен нерез.Главата му е вдигната високо,почти на Василовия ръст-мъжкарят е в любовна игра с женската и точно в момента я покрива.
Изстрелът попада зад дясното й ухо.Тя подгъва крака и се свлича на земята.Големият едър глиган изхвърля сетния порив на дивата си любов във въздуха и се обръща натам,откъдето се стреля.Вторият изстрел е неточен.Докато ловецът презарежда,глиганът грухти и обикаля около застреляната женска.Нови два изстрела-той продължава своя кръг около мъртвата.Приближават се съседните ловци от пусията.Стрелят,стрелят...А глиганът все обикаля около простреляната,брани я и сякаш я чака да стане.
Колко време продължава стрелбата,Васил не може да определи.Струва му се ,че тя е започнала отдавна и че никога няма да свърши.
Едно точно изстреляно бренеке събаря глигана.Едрото му,двеста и петдесет килограмово туловище закрива напълно тялото на убитата женска.
Ловът е сполучлив.Над четиристотин килограма месо лежат на малката полянка и очакват ножовете на ловците.А те все още се помайват и не започват дрането на дивеча.Васил е седнал на повален бор и пуши цигара.В небето над него бавно плуват два бели облака...
Чела съм и други твои разкази.Изглежда този е един от първите.Прави впечатление любовта ти към животните.Възхитена съм и от друго, не само определени събития показваш на читателя, замисляш, пипаш с ръкавици най-тънката душевна нишка!
Мисля, че ме разбра!
Поздрав от морето!:-)))
цитирайМисля, че ме разбра!
Поздрав от морето!:-)))
Разбирам те добре,радвамсе,че и ти добре ме разбираш!
Поздрав от Средногорието!
цитирайПоздрав от Средногорието!
Затрогващо...
цитирайАко не се шегуваш, радвам се, че те е трогнало!
цитирайТогава - благодаря ти!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
разказът е хубав.
цитирайВ лова има атавизъм от праисторически времена, но има и красота-
там общуваш с живата природа както са общували далечните ни прадеди
и в това има нещо много привлекателно.
Аз съм ловец, но от скоро не убивам дивеч, може да стана и само турист в гората.
Хубава си, моя горо!
цитирайтам общуваш с живата природа както са общували далечните ни прадеди
и в това има нещо много привлекателно.
Аз съм ловец, но от скоро не убивам дивеч, може да стана и само турист в гората.
Хубава си, моя горо!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 939
Блогрол