Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2010 17:18 - Глиган
Автор: chergligan Категория: Изкуство   
Прочетен: 2422 Коментари: 7 Гласове:
3

Последна промяна: 08.10.2010 20:32


        Той е грозен.Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч,а точно него-глигана.Еленът е красив с пищно разклонените си рога,сърната плаче,заекът пищи...Не,не!Само глиган-той,грозния,само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
         Васил се промъква през гъсто сплетените шубраци.Лаят на кучетата се отдалечава надясно,далеч от него.Докато разгръща бодливите храсти,той си мисли:"Пак нищо няма.Кога и аз ще имам своето ловно кръщение.Ех,защо не ми се падне и на мен да срещна сюрия диви прасета!"
         След храстите се открива малка полянка.И там-десетина от мечтаните преди малко диви прасета.Младият ловец едва не припада от вълнение.Обзема го обяснимото суетене,присъщо на всеки новак.Къде трябваше първо да се стреля?Във водачката,в най-едрите екземпляри или в едногодишните приплоди?Пушката потрепва в ръцете му.На мушката й застава глиганска глава с глиги,които по ловните книги отговарят на десетинагодишен нерез.Главата му е вдигната високо,почти на Василовия ръст-мъжкарят е в любовна игра с женската и точно в момента я покрива.
         Изстрелът попада зад дясното й ухо.Тя подгъва крака и се свлича на земята.Големият едър глиган изхвърля сетния порив на дивата си любов във въздуха и се обръща натам,откъдето се стреля.Вторият изстрел е неточен.Докато ловецът презарежда,глиганът грухти и обикаля около застреляната женска.Нови два изстрела-той продължава своя кръг около мъртвата.Приближават се съседните ловци от пусията.Стрелят,стрелят...А глиганът все обикаля около простреляната,брани я и сякаш я чака да стане.
         Колко време продължава стрелбата,Васил не може да определи.Струва му се ,че тя е започнала отдавна  и че никога няма да свърши.
          Едно точно изстреляно бренеке събаря глигана.Едрото му,двеста и петдесет килограмово туловище закрива напълно тялото на убитата женска.
          Ловът е сполучлив.Над четиристотин килограма месо лежат на малката полянка и очакват ножовете на ловците.А те все още се помайват и не започват дрането на дивеча.Васил е седнал на повален бор и пуши цигара.В небето над него бавно плуват два бели облака...


            image
                        



Гласувай:
3



Следващ постинг

1. smile999 - chergligan
29.09.2010 17:54
Чела съм и други твои разкази.Изглежда този е един от първите.Прави впечатление любовта ти към животните.Възхитена съм и от друго, не само определени събития показваш на читателя, замисляш, пипаш с ръкавици най-тънката душевна нишка!
Мисля, че ме разбра!
Поздрав от морето!:-)))
цитирай
2. chergligan - Обичам морето
29.09.2010 18:57
Разбирам те добре,радвамсе,че и ти добре ме разбираш!
Поздрав от Средногорието!
цитирай
3. stix - Затрогващо...
02.10.2010 19:51
Затрогващо...
цитирай
4. chergligan - Затрогващо
05.10.2010 15:53
Ако не се шегуваш, радвам се, че те е трогнало!
цитирай
5. chergligan - Тогава - благодаря ти! Поздрави!
07.10.2010 10:33
Тогава - благодаря ти!
Поздрави!
цитирай
6. priqtel12 - Не харесвам лова като занимание, но
07.07.2011 15:16
разказът е хубав.
цитирай
7. chergligan - Ловът е сложен феномен
07.07.2011 23:06
В лова има атавизъм от праисторически времена, но има и красота-
там общуваш с живата природа както са общували далечните ни прадеди
и в това има нещо много привлекателно.
Аз съм ловец, но от скоро не убивам дивеч, може да стана и само турист в гората.
Хубава си, моя горо!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: chergligan
Категория: Изкуство
Прочетен: 246644
Постинги: 78
Коментари: 312
Гласове: 939
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031