Виртуалният свят, дошъл с новите информационни технологии, е на път да ни завлече в един съзерцателен, недействителен свят, да ни направи безволеви сенки на реалността.
    Но едно голямо достойнство носи този виртуален свят и това е сбъдване мечтата на поети и художници за постигане на небесната любов. Какво ако не небесна любов е да се влюбиш само в душата, в духа на човека отсреща, когото опознаваш на монитора си само от прекрасните стихове, които е написал, от нежните думи, които ти е казал, от емоцията, която ти е изпратил по тези невидими канали за връзка. Ако няма снимка на реалния човек, ти не знаеш неговия физически облик, но го обикваш само по признаците, освободени от физическото, от земното. И ако го срещнеш след това в реалния свят, какъвто и физически образ да има, ти ще го видиш красив.
    Мисля, че това велико откритие на човечеството, интернет, ни накара да разберем какво е небесната любов. Земната ние я знаем от хилядолетия

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Proza/Druga/Nebesna-i-zemna-lyubov-/razmisli-pred-kompyutara-po-kartina-na-Titsian/142214.html#ixzz1byUMKRYQ

Хубаво казано......Човекът, който не се страхува да бъде себе си, дори и във виртуала разкрива душата си, среща сродни души и опознава този срещу себе си чрез думите, коментарите и емоциите му.

Радвам се, че при нас го има резонанса.
Поздрави!

Благодаря ти, Ива!