В българското общество трябва да признаем, че все още има силни антитурски настроения. Нещо повече - в живота на нашето уж демократично общество , все още се възприема като силно патриотично онова възпитание, което ни внушава неприязън, да не кажа омраза и ненавист към всичко, което носи определението „турско“ - турски нрави, турска партия, турски стоки, турски филмови сериали, турски език, Турция. Като че ли живеем още в робството или непосредствено след Освобождението ни в 1878 година. А междувременно държавата Турция с бързи темпове става все по-модерна, с интелигенция, приета с уважение не само в Европа, а и в света. В България, даже и голяма част от интелигенцията/а тя е уж напредничавата част на обществото/ се отнася с отвращение към всичко турско. Това говори за сериозен народопсихологически проблем. Ние се изпълваме с гордост, когато заявяваме, че силно любим и мразим. В днешно време е хубаво силно да любиш, но силно да мразиш сега в XXI век не е достойнство, не е добродетел, а анахронизъм и престъпно деяние. Светът е малък , а е общ дом на цялото човечество. Езикът на омразата само разделя хората и ги противопоставя един на друг. Тази омраза е извор на всички човешки беди.
Хора, съотечественици, опомнете се ! Не подклаждайте волно или неволно омразата към никой народ, защото тя ще се върне към вас. От омразата страда не толкова мразеният, а повече този, който мрази.
К. Костадинов
Филип Димитров е роден от първа братовче...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Но трябва да поясним - омразата към кого е насочена? Към етническата партия? И към политика на правителството на съседната нам държава.
Мисля, че няма омраза към обикновените хора.
Вероятно вие сте изключително компетентен познавач на съвременната политика, сигурно мислите, че в момента сме скъсали дипломатически отношения с Турция и както се вижда от Вашия коментар партията ДПС не е парламентарна политическа партия в Република България?! Ако това е така, аз се отказвам да споря с Вас.
Нашата европейска цивилизация се оказва хилава и неспособна точно в това отношение и ако не намери правилния път такава е съдбата й. Но пак казвам : Не с омраза се решават демографските проблеми. Други пътища трябва да се търсят!
Знае се защо. Вековната злоба на роба. Литературата, поезията, историята , преданията. Филмите.
А в Турция и турците това отношение го няма. За тях сме близки и симпатични хора. На Балканите - там не ни мразят. Там не ни подценяват.
Там сме добре дошли и като туристи, и всякак.
Заплаха за България няма да бъдат, ако ние сме нормална и просперираща държава, без коплекси и подозрения за някаква ислямска инвазия и доминация.
Силна българска държава, толератна, модерна, приятелска, добросъседска. Партньорска.
А нашето ДПС е друга тема. Това ДПС се компроментира и саздава напрежение между българи и мюсюлмани, турци и помаци. Това ДПС е копеле, което не е от полза нито за България, нито за Турция.
Изживя си времето и е един анахронизъм. От тук може да дойде опасността, говора на омразата, провокациите, агресивността, сблъсъка и всичко нежелано и лошо. А другаря Доган Дръндарски е един маниакален тип, дървен философ, грандоман и глупак. В България той е най-мразеният човек, а и на Турция не е необходим, даже нежелателен.
Ако имаше два грама мозъка, щеше ли да каже в Рибново:"Аз раздавам порциите в държавата!" Мислене на мазен бакар.
да се отнасяме с нужната толерантност към него. ДПС е законна парламентарна партия, а Доган е партиен лидер на основна политическа сила в страната, независимо харесваме ли ги или не. В противен случай светът ще ни смята за варвари в политическо отношение.