По времето на добрия стар тоталитаризъм веднъж бяхме на ученическа бригада в едно казанлъшко село. С моя приятел Росен се случихме настанени в турско семейство. Глава на семейството беше възрастен благ старец, дядо Ахмед.
Вечер разказваше мъдри източни приказки и се отнасяше ласкаво към нас, като към свои внуци. Веднъж след оживен разговор, Росен каза:
- Дядо Ахмед, ти си толкова добър човек! Защо сте ни клали така едно време?
Усмихна се тъжно добрият старец и каза:
- Росенчо, други хора са били това, айол, не сме били ние с теб. Не товари душата си с омраза, с нищо тя няма да ти даде отговор и няма да ти помогне.