Дъждът

 

Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ми се радват, че измивам праха от листата на дърветата и от тротоарите, освежавам въздуха и лицата на хората... А земята винаги ме очаква с желание и аз потъвам и се изгубвам успокоен в нея. Тя никога не се насища на моите ласки...И после дарява живот на цветя, треви и дървета...

Аз съм Дъждът. Аз съм мъжът на Земята!

 

К. Костадинов

Сполучливо сравнение, напомняш ми Зевс, който се влюбил в Даная, превърнал се в дъжд...

Благодаря ти за хубавия коментар!

мъжът на земята.

Благодаря ти, Валя!

Трябва да се поливат розите, няма как...;)

Наистина , да поливаме розите и другите цветя!
Поздрав, приятелю!

Аз лично вече не обичам дъжда, но ти си го описал така образно........, че се замислих за времето, когато бях малка и обичах да вървя боса под капките, вдигнала глава нагоре да се пренасям сякаш в друг свят, а слънчевите лъчи да се пречупват пред погледа ми......, а баба и дядо не можеха да ме приберат вътре нито с молби, нито със заплахи.

Ти и досега го обичаш, мила приятелко, просто малко си позабравила колко прекрасен е той!:)

И аз това си мислех вчера......, че щом има толкова спомени у мен, няма как да ми е станал нелюбим.....може би, може би......

Поздрав, Ива!:)