Колажа е дело на Ива Рангелова




Някога много отдавна чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.

Жадно оглеждало света с широко отворените си бадемови очи соленото момиче.

Обикнало всичко около себе си, опознало всичко по земята , но се пазело да се докосва до другите в света от страх да не го повредят. Щастливо живеело соленото момиче.Щастливо...докато веднъж чуло две сирени как се уговарят кога да се върнат в своето любимо море. Много неща виждало соленото момиче, но все още не било виждало море, не знаело какво нещо е това – морето. И тръгнало по следите на двете сирени и стигнало до това което ние наричаме море. Спряло до прибоя на вълните соленото момиче, огледало с широко отворени бадемови очи водната шир и странен трепет почувствало.

„Какво си ти, море? Как си станало така голямо, могъщо, тайнствено и красиво? Каква е твоята тайна?“

И чудно, морето й отговорило: „Ако искаш да узнаеш моята тайна, момиче, трябва да се доближиш повече до мен, да ме усетиш по-добре.Ела по-близо, солено момиче!“

И соленото момиче направило крачка напред в пенестите вълни. „Още по-наблизо ела!“ -прошушнало морето.

Болка почувствало соленото момиче, но много искало да разгадае тайната на това чудо – морето. И крачка по крачка навлизало все по-навътре във вълните. А болката в тялото й все повече нараствала. Заплакало соленото момиче, искало да се върне към сушата, а морето й нашепвало: „Ако искаш, момиче, да разбереш тайната ми, трябва да се разтвориш в мен, едно да станем.Ако се страхуваш върни се! Но искаш ли да узнаеш моята тайна, моята същност, бъди смела, и не се страхувай!Искаш ли да опознаеш нещо в този свят – отдай му се напълно, разтвори се в него!“

И соленото момиче крачка по крачка навлизало в обятията на морето. И когато се разтворило напълно във морските вълни разбрало неговата велика тайна, но нямало вече как да я каже на нас, хората. Само дало своя солен вкус на морската вода и шушне с прибоя, но ние трудно чуваме думите на момичето : „Искаш ли да опознаеш и обикнеш някого или нещо, трябва да му се отдадеш докрай и да се стопиш и съединиш с него, мили мой човече!“

 

Такава приказка чух някога и се опитах да ти я разкажа, мой читателю. И ако искаш ще се разтворя в теб, за да повярваш, че това е било някога...


 

по тази приказка.
И ще го сторя. Ти си моето вдъхновение.

Валя

Ще ме зарадваш много ако го направиш.
Чакам с нетърпение!

За силата на споделянето, за щастието от отдаването, за вълшебството от единението и ........за още толкова много неща.....Красиво и мъдро послание, като всяка приказка:„Искаш ли да опознаеш и обикнеш някого или нещо, трябва да му се отдадеш докрай и да се стопиш и съединиш с него, мили мой човече!“

Удоволствие беше за мен да се отбия и прочета!
Хубава вечер!

Радвам се, че ти доставих удоволствие.
Хубав ден ти желая!

„Искаш ли да опознаеш и обикнеш някого или нещо, трябва да му се отдадеш докрай и да се стопиш и съединиш с него, мили мой човече!“

Благодаря ти приятелю, че се отби при мен и моето солено момиче!