Някой беше казал: “Великите романи човек трябва да прочете в три свои възрасти, тогава ще ги разбере наистина – веднъж в юношеството, втори път в зрелите години и трети път в успокоената и, предполага се, “мъдра старост.” Съгласен съм, че така се усеща най-добре голямата литература.
    Чета за някой си път “Тихият Дон” на руския писател Михаил Шолохов. Не го забравяйте, господа и дами, защото това е велик роман, какъвто е и “Война и мир” на Лев Толстой. Нищо, че е от категория съветска литература… Не случайно му е присъдена Нобелова награда за литература. Нобеловата комисия види се, не е като комисиите в българския парламент днес, та в разгара на “студената война” присъди Нобел на съветски писател! Защото въпреки конюнктурата тези честни хора отсъдиха честно. Както Великата френска революция от 1789 година е повратна точка в историята на света, такава е и Великата революция в Русия през 1917 и писателят Шолохов гениално е описал в романите си същността на това, към което се стреми човекът. И както французите и светът обезсмъртиха и празнуват 14 юли , превземането на Бастилията, така и руснаците и светът обезсмъртиха и празнуват с право 25 октомври/7 ноември н. с./ , превземането на Зимния дворец. Независимо от това, че после дойдоха репресиите на екстремистите като Робеспиер, както и болшевишкия Сталинов терор. В историческото и културно развитие на света и двете революции са закономерни и нужни.
    Мъдрите след нас в идните векове, уверен съм, че ще отсъдят по достойнство тяхното велико значение. Вярвам в това “както че ще съмне”!

                                          К. Радев